Събота, 21.09.2019

Важно:

Отворено писмо на 2266 родители относно промените в Имунизационния календар

Отворено писмо на 2266 родители относно промените в Имунизационния календар
Отворено писмо на 2266 родители за Имунизационния календар

 

Отворено писмо до държавните власти и медиите, подготвено от 2266 български граждани и родители, относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Подкрепяме намаляването на приемите за някои детски ваксинации в българския имунизационен календар, особено в контекста на налаганата им задължителност, но възразяваме срещу недостатъчното им намаление и вкарването на нови ваксини за деца и възрастни. 

Задължителният статут на ваксините, останал в българското законодателство от отминали тоталитарни времена, е в разрез с демократичните ценности на съвременното общество и е в противовес на повечето европейски страни, където всички ваксини са по избор. Освен това противоречи на европейски нормативни актове и на българската Конституция, които са с ранг над Здравния закон, който противоречи и сам на себе си в чл. 58 спрямо чл. 87 и 88.

Мотивите за проекта на Наредба 15/05, изчерпващи се с обобщаващото „осъвременяване на календара“, са незадоволително обяснение към обществеността за вкарването на още ваксини – допълнителна коклюшна ваксинация на 12-годишна възраст като част от триваксината ДТаК (антигени на дифтерия, тетанус и ацелуларен/безклетъчен коклюш); и грипна ваксина за пенсионерите. Изказва се предположение, че допълнителната доза коклюшна ваксина ще доведе до повишаване на колективния имунитет срещу коклюш, намалена трансмисия на инфекциозния агент и заболеваемост от коклюш в страната – големи надежди, възлагани на безклетъчната коклюшна ваксина, за която според научни данни отдавна е известно, че не предпазва от инфекция с коклюш, колонизация и разпространението му.

Във връзка с гоненото повишаване на ваксиналния процент с грипни ваксини при лица на и над 65 г., въпреки че ще са по избор, ще се разчита на наивността на възрастните хора за постигане на по-висок от настоящия обхват, като има риск заради преследване на тази цел да бъдат пренебрегвани медицински противопоказания предвид влошеното здравословно състояние на голяма част от тях, ще се разчита на неинформираността им относно характеристиките на ваксината, ниската ѝ ефикасност и възможните сериозни нежелани
реакции. 

В мотивите буди недоумение споменаването на „препоръки“ от Световната здравна организация (СЗО) като „довод“ за предвижданите промени в календара относно премахването на само една реваксинация с живата ваксина БЦЖ (респективно вътрекожния туберкулинов тест, популярен като проба Манту) на 11-год. възраст, тъй като СЗО отдавна е излязла със становище, че не препоръчва БЦЖ реваксинациите заради неефикасност и допълнителен риск от нежелани реакции. Към момента у нас се прилагат 4 дози БЦЖ – една 48 часа след раждане и 3 реваксинации след проверка с проба Манту – на 7 мес., 7 год. и 11 год. – най-много в света. 
Дори с предвижданото премахване на една реваксинация, България остава сред няколкото в света с най-много БЦЖ приеми в имунизационния календар при установена неефикасност срещу туберкулоза и разпространението ѝ.

Относно премахването само на една доза пневмококова конюгатна ваксина от първичната ваксинална схема, като ще останат общо 3 приема, добър пример са изследвания в Англия за прилагане на схема 1+1, които са установили, че постигания ефект е подобен на схема 2+1. В контекста на задължителността у нас, не са за пренебрегване серотиповата специфичност на ваксината, замяната на пневмококовите серотипове в популацията и увеличение на неваксиналните пневмококи, което компенсира евентуални ползи, обезсмисля продължителната ѝ употреба поради все по-нарастващата неефикасност, възможните негативни последствия като нежелани реакции и въздействието ѝ за увеличена заболеваемост от други инфекциозни агенти.

Финансовият аспект от предвижданите промени също е значим фактор, тъй като по данни от Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип за 2019-2022 г. , вкарването на грипна ваксина за пенсионерите само за 2019 г. ще струва на българските данъкоплатци 1548000 лв., от които 48000 лв. са разходи за популяризиране на ваксината чрез печатни издания, интернет страници на пациентски организации и медицински сдружения, средства за масово осведомяване; организиране на годишни форуми, провеждане на срещи с медиите относно програмата, провеждане на семинари за обучение на медицинските специалисти, изпълнители по програмата и НПО.
Същевременно въвеждането на ДТаК ваксина ще увеличи допълнително разходите, докато премахването на доза Манту и БЦЖ, като евтини продукти, ще спестят минимални
средства, но ако се премахнат 2 дози пневмококова ваксина, биха се спестили значителни разходи заради високата ѝ цена.

Във връзка с проекта за промяна на Наредба 15/05 , прави впечатление липсата на лице/име/длъжност за контакт в сайта на МЗ, а е предоставен само имейл, от който да се гадае чий би могъл да е. Краткият срок (само 2 седмици – от 10 до 23 август 2019 г.) за обществено обсъждане на промените в Наредба 15/05 също е неприемлив, след като е видно, че финализираният файл с проекта носи дата 18 юли 2019 г.

Ние, като ангажирани граждани, ще изложим подробни доводи и възражения, придружени с официални и научни източници за предвижданите промени в Наредба 15/05 за имунизациите
 

Заключение
Като отговорни граждани и родители, заинтересовани за здравето на децата ни, родителите ни и нашето здраве, считаме, че проектът за промяна в Наредба 15/05 в този му вид е неосигуряващ щадяща ваксинация, намаление на риска от постваксинални реакции и непредлагащ приемлива ефикасност. Не намираме за далновидно решение частичното изваждане вместо пълно премахване на показали неефикасност ваксини, особено в контекста на задължителността им, както и вкарването в имунизационния календар на още ваксини, показали ограничена ефикасност, съчетана с допълнителен риск от нежелани реакции, независимо че е под давлението на идващи извън България препоръки за постигане на висок ваксинален обхват на всяка цена и при всички обстоятелства. Тази ситуация не изглежда като особена загриженост към българските деца и възрастни хора, най-вече в условията на настойчива и непрекъсната натрапчивост и със спекулативни закани от сферата на гадателството за тежки увреждания или смърт от болести в неизвестното бъдеще при отказ от използване на фармацевтичния продукт. 

Оставаме с впечатление, че предприеманите мерки в българската ваксинопрофилактика са бюрократични и тенденциозни, гонещи единствено изрядни отчети с цената на всичко при
вменена задължителност, понякога с налаган психически тормоз и дискриминиращи похвати спрямо български граждани и родители; липса на загриженост, емпатия и подпомагане на семействата с пострадали от ваксини деца, същевременно разхищавани милиони левове без изгледи за спестяване на повече; поддържане на неефективна и непопулярна система за съобщаване и отчитане на нежеланите реакции след ваксинация, което рефлектира в дискредитиране на реалната им честота и тежест.

Старателното поддържане на мита за „липса“ на сериозни нежелани реакции след ваксинация в България и драстичният контраст в това отношение с други страни; фалшиво звучащите „информационни кампании“ и маркетингови стратегии спестяващи сведения за възможните постваксинални рискове и по-голямата реална неефикасност от съобщаваната; възможна зависимост на някои лица от бизнес интереси; цялостното надменно, фамилиарно и подигравателно отношение на здравни чиновници и специалисти към българските граждани и родители; липсата на внимание, разбиране и грижа към отделния индивид, спомагат за все по-голямото недоверие към здравните учреждения и организации. Дори проучвателните анкети за нагласите и проблемите във ваксинопрофилактиката са тенденциозни с предварително търсени определени резултати или с несъответстващи и неразбиращи притесненията на обществеността изводи.
Налаганата задължителност на ваксините в България предполага реципрочна отговорност от страна на здравни власти и експерти спрямо подлежащите на ваксинация български граждани.
А през цялото време като че ли се забравя основният медицински принцип „Преди всичко не вреди“. Често се дава за пример, че всяко лекарство има нежелани реакции, но огромната разлика е, че лекарствата са за терапия и са по избор, а не по задължение, и се прилагат на вече болен човек, където рискът от прилагането им е оправдан с цел оздравяване. Докато ваксините се прилагат за профилактика на здрави хора, като има потенциален риск част от тези здрави хора да бъдат увредени от интервенцията.
Когато има риск, дори минимален, трябва да има постановен със закон информиран избор и внимание към излишните ваксинации.

23-08-2019 | виж всички новини | 

comments powered by Disqus

Коментари




Съгласни ли сте с исканията на джи питата потребителската такса да е 5.10 лв?

[Виж резултатите]

Архив новини

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio