Д-р Добринов: България е изостанала в обхвата на зависими пациенти

Д-р Иван Добринов, психиатър

Отворено писмо до д-р Москов изпрати д-р Иван Добринов, психиатър в Държавна психиатрична болница, Раднево: България е една от най-изостаналите страни в ЕС за обхват на болни с алкохолни и наркотични проблеми

"Уважаеми д-р Москов,

Работя като лекар-психиатър в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево и съм началник на Шесто мъжко отделение.

Повече от 13 години се занимавам основно с лечение на хора с оформена зависимост към психоактивни вещества и професионалните ми интереси са в тази насока. Нуждата от подобни терапевтични програми в България е огромна. От няколко години съм поставен в безизходно положение по отношение трудовите си задължения и отговорността си към лекуваните в отделението пациенти. Подложен съм на системен тормоз в работата си чрез претоварване с неспецифични или прекалено големи по обем задължения, абсурдни изисквания и опасни условия на труд. Отделението, в което съм единствен лекар, поема едни от най-трудните за обгрижване болни. Леглата са 60 на брой. Дейностите са най-разнообразни, основно детоксификация и психосоциална рехабилитация. Годишно през Шесто мъжко отделение преминават около 360-370 наркомани и алкохолици, повечето в тежко състояние, криминално проявени, с множество телесни и психиатрични усложнения, много от тях настанени на задължително или принудително лечение със съдебно решение. В отделението няма назначени ординатори, няма психолог, щатните санитари са само двама, а медицинските сестри - 6-7. Охрана в болницата липсва. С този персонал е физически невъзможно да се извършва необходимата дейност. Налага се под формата на трудотерапия много от отговорностите да бъдат поемани от възстановяващи се пациенти. Ежедневни са рисковете за живота и здравето ни. Инцидентите с кражби, физическо насилие и унищожаване на болнична собственост са чести. Битовите условия са под всякаква критика: олющени мазилки, падащи тавани, повредена канализация, течове от покрива и др. Периодично липсват важни за терапията медикаменти.

Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр .Раднево е най-голямата в страната и има традиции в лечението на зависими. Още през 1964 г. при нас е бил създаден първият в България социотерапевтичен клуб за алкохолно зависими, а през 1968 г. са били изградени уникални по вида си вътреболнични терапевтични общности за рехабилитация и ресоциализация по чешки модел. Болницата ни само преди 20-30 години е разполагала с впечатляващ обем медицински и психосоциални рехабилитационни дейности: медикаментозно лечение, трудотерапия, арттерапия, групова, индивидуална и фамилна психотерапия, спорт, защитени жилища и др. За съжаление повечето от тези достижения са унищожени, други са подменени с имитативни мероприятия. През годините системно съм работил за подобряване на лечебните програми за алкохолизъм и наркомании в отделението, което ръководя. Преминал съм множество обучения. Консултант съм на Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр.Пловдив и с тях многократно сме организирали дейности по превенция, медийни изяви, търсили сме обществена подкрепа за реформи, подпомагали сме засегнати семейства. През 2004 г. заедно с нестопанска организация – Благотворително дружество „Милосърдие” – гр.Ст.Загора предложихме проект за изграждане на терапевтична общност за зависими в района на болницата. Това щеше да подобри много качеството на работата ни и да осигури трайни във времето резултати. Защитихме становище за добра практика пред НЦН, но проектът остана без последствия поради бюрократични спънки. От същата година въведох групова психотерапия за зависими в отделението, която продължавам и до днес. Подпомогнах създаването на група за самопомощ и взаимопомощ Анонимни Алкохолици в болницата. От 2007 г. участвам в Българо-германската инициатива „Културата и болестите нямат граници” на българския оперен певец г-н Людмил Кунчев, с цел изграждането на пилотен модел на система по немски образец за терапия на зависими в Старозагорска област. В рамките на инициативата бяха организирани множество срещи с дипломати, немски експерти, представители на държавната администрация в МЗ, РЗИ-Ст.Загора, Здравната комисия на НС, родителски сдружения, пациентски организации, Община Стара Загора и др. За съжаление усилията ни отново нямаха резултат, сблъскахме се с пълното безразличие на отговорните институции. Ръководството на болницата гледа на усилията ми за промяна с насмешка, пренебрежение, или враждебност. Двукратно ми се налага да подавам молба за напускане на работа поради груби вмешателства в дейността на отделението и невъзможност да изпълнявам служебните си задължения. Внесъл съм множество рапорти за констатирани нередности и нарушения до Директора на болницата. Проведох няколко разговора с бившия Директор на РЗИ-Ст.Загора, но получените обещания не бяха изпълнени. През 2012 г., след неуспешните опити за контакти с администрацията, потърсих съдействие от медиите. В резултат бе проведено журналистическо разследване от предаването „Хрътките” на БТВ, след което бяха направени няколко проверки на болницата от РЗИ, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, Омбудсмана на Република България, Инспекция по труда, като имаше конкретни доклади и препоръки във връзка с констатираните множество нарушения. До трайна промяна отново не се стигна. В началото на 2014 г. написах писмо до тогавашния министър на здравеопазването д-р Андреева във връзка с неизпълнените стандарти по психиатрия в ДПБ-Раднево. Получих доста арогантен отговор от Националния консултант по психиатрия, в който твърденията ми бяха наречени мои „виждания” и ми бе препоръчано да се обърна към НЦН, за да се уча. Все още в болницата ни функционира огромна паразитна администрация, абсурдните ситуации са ежедневие и няма никакви признаци за промяна. Разбирам финансовите затруднения около кризата в психиатричната помощ въобще, но много бих искал нашите пациенти да бъдат поставени поне при равни условия с останалите за достъпа до лечение и качеството на предлаганите услуги. България е една от най-изостаналите страни в ЕС по отношение изграждането на системата за обхват на болни с алкохолни и наркотични проблеми. Резултатите от това безхаберие носят огромни загуби за данъкоплатците, свързани със съдебни разходи, издръжка в затвора, лечение на настъпилите здравословни усложнения и инвалидизация вследствие нелекувана зависимост. Искрено се надявам Вие като Министър и екипът Ви да проявите разбиране към проблемите на хората с алкохолна и наркотична зависимост и най-после да бъдат предприети конкретни действия в посока подобряване на лечебните програми в държавните психиатрични болници!

11.01.2015 г. гр.Стара Загора

С уважение:

д-р Иван Добринов Началник на VІ. МО при ДПБ-Раднево"