Приветстваме инициативата „Българския Давос“, организирана от Фондация Webit и Атлантическия Клуб на 14 декември 2021 г., която за първи път ще срещне лице в лице представители на новата власт с бизнес лидерите, гражданския сектор, науката и медиите за градивен и оперативен диалог. Ние вярвяме, че събирането на колективната интелигентност в страната ще «произведе» устойчиви насоки и решения за по-доброто бъдеще на България в краткосрочен и дългосрочен план.
През изминалите 2 години, в над 200 страни по целия свят, когато стане дума за „Здравеопазване“, неизбежната, и не без основание, асоциация, е Covid кризата с всички нейни предизвикателства, които подлагат на изпитание обществата, правителствата, здравните специалисти. България не е изключение. Но нека да си дадем сметка, че отвъд обективните характеристики на Ковид вируса по целия свят, конкретните измеренията на Ковид кризата в България и ефективността на здравната ни система да се справи с нея са пряко зависими от общия здравен статус на българското население. Справянето с пандемичните проявления на Ковид ще бъде възможно благодарение на науката чрез ваксини и лекарства, но Ковид трябва да послужи за «урок» на властта за предприемане на мерки за подобряване на начина на живот на населението укрепване на общественото здраве.
ПРИОРИТЕТ 1. УКРЕПВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ
Фокус: Профилактика на социалнозначимите заболявания, превенция и редуциране на нивото на риска от рисковите фактори в социалната и околната среда
Политиките в здравеопазването трябва да се фокусират в постепенното и устойчиво подобряване на здравния статус чрез интегрирана здравна профилактика с ангажиране на множесто участници в един значително по-широк контекст, където и сектори извън здравната система имат сериозна и дори преобладаваща роля във формирането на начина на живот. Добрият здравен статус на населението е пряк резултат от широко разпространените вредните навици и поведения, които са причина за високата заболеваемост от социално-значимите хронични заболявания – сърдечносъдови, онкологични, ендокринологични, пулмологични.
Примерите за широко разпространени рискови човешки поведения или рискови фактори на околната среда са многобройни, като част от тях – предотвратими, а за други – вредните въздейстивия от тях намалени.
Рискови фактори са:
В днешния свят хората не ги изключат напълно от начина си на живот, въпреки осъзнаването на свързания с тях риск. Затова, политиките по този първи приоритет трябва да отговарят на очакванията и нагласите на обществото, а спряването с тях да бъде постижимо от хората.
Следователно, освен «постулатите» за превенция на рисковите фактори, са необходими и политики и мерки, които са работещи, прогресивни и прагматични, така че да се поставят реалистични цели и да има видими резултати за редуциране на негативното им въздействие и за постигане на по-добър здравен статус.
Пълната превенция /пълното предотвратяване/ или отказ от употреба на тютюн, алкохол, вредни храни и др. рискови поведения трябва да залегне в управленските политики, но тя трябва да бъде допълнена с политики за понижаване на вредното въздействие от рисковите фактори и поведения, чието пълно премахване или предотвратяване не е практически приложимо.
Нашата препоръка към управляващите е за приемане на EФЕКТИВНИ И ПРАГМАТИЧНИ ПОЛИТИКИ за превенция на рисковите фактори и намаляване на нивата на риска за постигане на дългосрочни резултати с осезаемо подобряване на общественото здраве на базата на научните постижения, технологиите, иновативни практики и добрите примери в света и ЕС, и сътрудничество между държавата и частния сектор.
Всички бизнес сектори – хранителната индустрия, алкохолният бранш, тютюневият сектор, както и производителите на горива и енергийни продукти, чиито продукти са част от заплахата за качеството на въздуха, трябва да бъдат включени в диалог с държавата и осъществяване на публично-частни партньорства за намиране на качествени, научно обосновани решения.
Пенка Георгиева, председател на Пациентски организации "Заедно с теб"