Събота, 19.09.2020

Важно:

Информирано съгласие за ваксините

Информирано съгласие за ваксините, Програма за обезщетение на пострадали от ваксини
Информирано съгласие за ваксинации и индивидуален подход

 

 

Становище от Пациентски организации "Заедно с теб" по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-83 относно имунизациите
 


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Представляваните от мен Пациентски организации „Заедно с теб” изразяват своята подкрепа към внесения в Народното събрание на Р. България Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, защото считаме, че без тези промени, медицинската интеревенция – имунизация ще бъде изолирана без основателни причини, като единствената интервенция, за която българският законодател съзнателно е създал изолация заради невъзможността за прилагането към нея на един общопризнат в световен мащаб и залегнал в редица международни актове, влезли в сила за Р. България принцип на Информираното съгласие.
Принцип, който е прогласен в чл. 3, т. 2, б. а) от Хартата на основните права на Европейския Съюз и който гласи: „В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред”.

Подкрепяме промените в Глава трета „Медицинско обслужване“ в Раздел II „Права и задължение на пациента“, изразени с предложените изменения на чл. 88 и чл. 89, защото е безспорен факт влязлата в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.) Конвенцията за правата на човека и биомедицината, в чиято разпоредба на чл. 5 се казва, че „Всяка интервенция, свързана със здравето се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”

 
Безспорен факт е и това, че в §34 на обяснителния доклад към Конвенцията е посочено, че медицинските дейности с цел профилактика, каквато е и имунизацията, е същностно инкорпорирано в понятието – медицинска интервенция.
Синхронизирането на Конвенцията със Закона за здравето в частта за медицинската дейност – имунизация ще поправи и неизпълнението към настоящия момент на разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ, която гласи, че „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.

 
Подкрепяме промените в Глава втора „Дейности по опазване на здравето“ в Раздел V „Надзор на заразните болести“, изразени с предложените изменения на чл. 58 и чл. 59, защото разпоредбата на чл. 26 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината в действителност дава възможност на страните по нея, каквато е и Р. България да ограничи упражняването на правата и разпоредбите за защита в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите, но беспорен факт е, че задължителното извършване на имунизации в интерес на обществото за предпазване на гражданите от заразни болести не предотвратява престъпления за защита на здравето, нито може да се окачестви като превенция на права и свободи.

Подкрепяме промените в Глава осма „Административнонаказателни разпоредби“, изразени с предложените изменения на чл. 209, защото принципът на информираното съгласие, като световно призната етична панацея, следва да пази свободата на убежденията ненакърнима и като елемент от психическия мир на човека и не следва непредоставянето на принципа на българските граждани да подлежи на каквато и да било намеса от страна на държавата. Пропорционалността на мярката следва да се изразява само в обстоятелството, че при реализирането на информирано съгласие с последвало субективно право на отказ от ваксиниране трябва да се възприема само като невъзможност пациентът да се ползва от правото си на безплатен достъп до имунизации по чл. 4 от Закона за здравното осигуряване.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Не отричаме значимостта на ваксините като признато постижение на медицинската наука в световен мащаб и сме съпричастни с усилията на здравните власти за предприемане на мерки във връзка с постигане на по-всеобхватна ваксинопрофилактика в Р. България.

С подкрепата чрез това становище отричаме неприлагането към българските граждани на принципа на информираното съгласие по отношение на имунизациите, което действие е предпоставило сериозни проблеми в нашето общество, обективно допринесло през годините за последователно и значително занижаване на резултатите от усилията на здравните власти да постигнат реални статистически данни за ваксинопрофилактиката, както и да ограничат броя на гражданите, неубедени в прозрачността и обективността на процедурата преди извършаване на медицинската интервенция – имунизация.

Спецификата на проблема относно горецитираното неприложение на информираното съгласие в здравен, етичен, правен и социален план, наложи задълбочен анализ на ситуацията към днешния момент в нашата здравна система.

Проучихме въпросите относно степента на зачитане и прилагане на принципа на информираното съгласие по отношение на медицинската интервенция имунизация в редица Европейски държави на фона на продължаващата  и недовършена здравна реформа у нас от една страна и от друга на повишаващите се оплаквания от огромна част от членовете на нашето цивилизовано общество за предоставяне на пълна информация относно ползите на имунизирането, но оскъдна и осакатена по отношение на рисковете, които  следват от нея, описани детайлно в листовките на самите ваксинационни препарати.

У нас се наблюдава масово провеждане на кампании само за ползите от ваксините, релативно поднесени с настойчиво подчертани информационни послания от здравните власти за установена според тях некомпетентност на голяма част от българските родители, по повод на което те са в състояние на абсолютна невъзможност да вземат ясно информирано решение за децата си по отношение на извършване на имунизациите и затова държавата е принудена да въвежда принудителния/задължителен характер на имунизациите.

Друга е истината обаче в медицинската наука по отношение на „некомпетентните лица“, а тя е че това са по-скоро лица, които имат установени психични и неврологични заболявания или се намират в безсъзнание или кома. Никоя здравна институция по света не си позволява, както у нас да назовава като причина за непредоставянето на принципа на информирано съгласие – наличието в обществото на голям брой необразовани индвиди или определени малцинствени групи или неспособността на същите да осигурят по-качествен живот и по-чисто местообитание, или са некомпетентни да вземат такова решение.

Определено, тази позиция на здравните власти у нас не е в унисон и с приетата  от българския законодател разпоредба в член 59 от ЗЗ, в която се казва, че държавата при определени рискови обстоятелства, може да реагира с принуда, като при възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, дори да използва за това препарати, които не са включени в имунизационния календар, както и да ги поставя по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар. Цитираната разпоредба предполага ситуационно държавно принудително изпълнение при условие, че българският гражданин е законово задължен да извършва имунизации.

За сведение информираме, че Световната здравна организация и Европейската комисия не задължават отделните държави да водят определена политика за статута на имунизациите, а предоставят решението на самите тях.

В тази връзка предлагаме и създаване на Програма за обезщетение на пострадали от ваксини


Съгласно доклад на СЗО от 2011 г. към онзи момент са идентифицирани 19 държави с действащи програми за компенсация на уврежданията от ваксини. От 19-те схеми за обезщетение към 2011 г., 13 се изпълняват в Европа. Подходът за компенсиране на пострадалите е на принципа „без виновен“. Много държави, които са създали схеми на обезщетение, са го направили в израз на солидарност, при която отделният член на обществото не носи сам риска от имунизации.
Тези Програми за обезщетение на пострадали от ваксини са учредени заради убеждението, че правителствата имат специална отговорност към хората, пострадали при изпълнение на програми за обществено здраве.

Уврежданията от ваксини могат да бъдат тежки и сложни. Обикновено пострадалите са деца, които се нуждаят от грижи през целия си живот. В този случай пострадалите и останалите членове на обществото плащат неравностойни дялове от социалната среда за създаването на колективен имунитет. Повечето Програми за обезщетение на пострадали от ваксини са създадени и ръководени на национално ниво от правителствата на съответните държави. Финансирането е от национални и регионални бюджети, понякога комбинирано, често с участие и на фармацевтичните компании. В САЩ например „Националната програма за обезщетение на пострадали от ваксини“ е обезпечена от Фонд, който се финансира чрез данък върху ваксините. В частност финландската и шведската схема за обезщетение са създадени доброволно от фармацевтичните компании. В Норвегия, например Програмата за обезщетение се ръководи от правителството, въпреки че се финансира от фармацевтичния бизнес. В повечето държави, освен обезщетенията по тези Програми, пострадалите получават безплатно необходимото лечение, медицинско обслужване и социални грижи.

С уважение: Пенка Георгиева, Пациентски организации "Заедно с теб"

 

03-06-2015 | виж всички новини | 

comments powered by Disqus

Коментари




Съгласни ли сте с исканията на джи питата потребителската такса да е 5.10 лв?

[Виж резултатите]

Архив новини

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio