Познавам работата на Мая Манолова още като член на Комисия по здравеопазване в Народното събрание, на чийто заседания присъствам в качеството ми на председател на пациентски организации.
Мая Манолова ми правеше впечатление с винаги обоснованата си критика. Имаше тогава един законопроект за превенция и лечение на зависимостите, който г-жа Манолова защитаваше, а ние бяхме против, въпреки, че беше в интерес на част от пациентите. Макар че минаха толкова години и до ден днешен си спомням изказването на г-жа Манолова на заседанието и искрената грижа за пациентите, както и забележката към пациентските организации. Някак си тежи ми тази забележка години наред.
Когато дойде време да се избира омбудсман между действащия и кандидат за втори мандат Константин Пенчев и кандидатурата на Мая Манолова ние като пациентски организации подкрепихме действащия г-н Пенчев. Някак си познат ни беше, удобен, имаше диалог.
Когато избраха Мая Манолова за омбудсман забравих за институцията. Но много скоро правата на пациентите бяха нарушени за пореден път и в гняв, безизходица изпратихме писмо и до г-жа Манолова.
И омбудсманът отговори – писмено, направи запитване към Министъра на здравеопазването и НЗОК.
Бях впечатлена!
И това се повтори много пъти! И всеки път омбудсманът отговаряше аргументирано, а Министерство на здравеопазването и НЗОК мълчеха.
За пръв път видях институция да работи за пациентите, респективно гражданите.
Срещнах случайно Мая Манолова когато беше до майките на деца с увреждания по улиците. Времето, в което управляващите не ги пускаха в Народното събрание, защото видите ли били в неприлични дрехи и ще им развалят имиджа. Пожелах ѝ успех, погледнах я в очите, имаше болка. Очите не лъжат, те нямат цвят.
Много битки сме провели като пациенти с подкрепата на медиите, някои спечелихме, други не.
Но когато съм била обезверена някак си отговорът от институцията омбудсман ми даваше надежда, че някой работи в тази държава.
Затова и станах член на Инициативния комитет на гражданите, издигнали Мая Манолова за кмет на София.
Някак си длъжници сме на г-жа Манолова. Тя беше до нас като омбудсман когато имахме нужда.
Винаги ще съм благодарна на Мая Манолова за тази надежда и вяра, за това, че за пръв път разбрах какво е да имаш насреща си работеща институция.
Наблюдавам партийните обвинения в социалните мрежи.
Какво значение имат партиите?
Всички сме граждани!
Успех, Мая Манолова!
Пенка Георгиева, председател на Пациентски организации „Заедно с теб“